Анжел Вагенщайн с Наградата на София пред 100-тния си юбилей
В годината на своя 100-годишен празник режисьорът, сценарист, писател и общественик Анжел Вагенщайн ще бъде почетен с Наградата на София за своя принос към киното - приз, връчван от Столична община и " София филм фест ". Той ще му бъде връчен на сцената на фестивала в зала 1 на НДК през март.
" Анжел Вагенщайн: един живот, три революции, 52 кино лентата, 4 романа 1000 страници " драскулки " - с тези надписи започва американският документален филм Art Is A Weapon, отдаден на неговия плевел живот. През 2022 година, когато му следва древен празник, Вагенщайн, който всички назовават Джеки, респектира с изострен разум, сериозна мисъл и елегантното му възприятие за комизъм. " От доста време насам нищо не си поисквам, с изключение на здраве. Много ми е дълга биографията, с цел да си върша равносметки ", отсича той. " Аз числя се към народ, който в никакъв случай не губи възприятие за комизъм. Срещали ли сте българин, който да не ви се оплаче? Срещали ли сте арменец, който да не ви се похвали? Срещали ли сте евреин, който да не опита да ви пробута анекдот? Въпреки цялата трагика, в която живеем, човек би трябвало да се радва и… да споделя смехории. "
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически аргументи поради левите си убеждения. След прошка фамилията се завръща в България. Анжел завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сюжета за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сюжет „ Звезди “ (1959, реж. Конрад Волф) е почетен със Специалната премия на журито на кинофестивала в Кан. Пише сюжети и за филмите „ Допълнение към закона за отбрана на страната “, „ Гоя “, „ Звезди в косите, сълзи в очите “, „ Борис I “, „ След края на света “. През 90-те години се отдава на литературата и разгласява романите „ Петокнижие Исаково “, „ Далеч от Толедо “ и „ Сбогом, Шанхай “, преведени на шест езика. Носител на редица български и задгранични оценки - медал „ Стара планина “, държавна премия „ Паисий Хилендарски “, офицер на френските ордени „ За заслуги “ и „ За литература и изкуство “, Германската национална премия за изкуство I ст., Годишната литературна премия на парижката Сорбона и други.
Лауреат на тазгодишната Награда на София, както и ръководител на интернационалното жури в състезанието на 26-ия " София филм фест ", е и режисьорката Иглика Трифонова. Тя е най-известна със своя филм от 2001 г. " Писмо до Америка ", който след мъчителните 90-те години отвори вратата пред българското кино, което е способно да споделя положителни и истории.
Иглика Трифонова е родена е на 17 февруари 1957 година в София. Завършва „ Кино и телевизионна постановка “ във ВИТИЗ през 1982 година в класа на Георги Дюлгеров и започва кариерата си като режисьор на писмено кино. Още първите ѝ филми „ Лето господне 1990 “, „ Възможни дистанции “ и „ Разкази за убийства “ (1993) са удостоени с интернационалните награди. Работи и като помощник на Георги Дюлгеров и Рангел Вълчанов, преди да дебютира в игралното кино като режисьор и сценарист на " Писмо до Америка " - първата огромна европейска копродукция, в която България е водеща страна.
През 2003 година Иглика Трифонова режисира в Театър " Сълза и смях " пиесата " Фенове " от Елин Рахнев. Продължава и работата си като кино режисьор с " Разследване ", " Прокурорът, бранителят, бащата и неговият наследник " и " Асансьор за пациенти ".
Иглика Трифонова ще прави оценка кой от 8-те дебютни и втори кино лентата в интернационалния конкурс на СФФ е най-хубав. Сред тях са българските " Януари " на Андрей Паунов и " Смирен " на Светослав Драганов, както и " Мис Осака " от Дания, полският " Соната ", " Липсващият режисьор " от Иран, копродукцията на Унгария и Словакия " Диви корени ", съветският " Бъди до мен " и италианският " Бърлогата ". В журито ще бъде и съветският режисьор отстъпник Олег Сенцов, който персонално ще показа в София своя нов филм " Носорог ".
" Анжел Вагенщайн: един живот, три революции, 52 кино лентата, 4 романа 1000 страници " драскулки " - с тези надписи започва американският документален филм Art Is A Weapon, отдаден на неговия плевел живот. През 2022 година, когато му следва древен празник, Вагенщайн, който всички назовават Джеки, респектира с изострен разум, сериозна мисъл и елегантното му възприятие за комизъм. " От доста време насам нищо не си поисквам, с изключение на здраве. Много ми е дълга биографията, с цел да си върша равносметки ", отсича той. " Аз числя се към народ, който в никакъв случай не губи възприятие за комизъм. Срещали ли сте българин, който да не ви се оплаче? Срещали ли сте арменец, който да не ви се похвали? Срещали ли сте евреин, който да не опита да ви пробута анекдот? Въпреки цялата трагика, в която живеем, човек би трябвало да се радва и… да споделя смехории. "
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически аргументи поради левите си убеждения. След прошка фамилията се завръща в България. Анжел завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сюжета за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сюжет „ Звезди “ (1959, реж. Конрад Волф) е почетен със Специалната премия на журито на кинофестивала в Кан. Пише сюжети и за филмите „ Допълнение към закона за отбрана на страната “, „ Гоя “, „ Звезди в косите, сълзи в очите “, „ Борис I “, „ След края на света “. През 90-те години се отдава на литературата и разгласява романите „ Петокнижие Исаково “, „ Далеч от Толедо “ и „ Сбогом, Шанхай “, преведени на шест езика. Носител на редица български и задгранични оценки - медал „ Стара планина “, държавна премия „ Паисий Хилендарски “, офицер на френските ордени „ За заслуги “ и „ За литература и изкуство “, Германската национална премия за изкуство I ст., Годишната литературна премия на парижката Сорбона и други.
Лауреат на тазгодишната Награда на София, както и ръководител на интернационалното жури в състезанието на 26-ия " София филм фест ", е и режисьорката Иглика Трифонова. Тя е най-известна със своя филм от 2001 г. " Писмо до Америка ", който след мъчителните 90-те години отвори вратата пред българското кино, което е способно да споделя положителни и истории.
Иглика Трифонова е родена е на 17 февруари 1957 година в София. Завършва „ Кино и телевизионна постановка “ във ВИТИЗ през 1982 година в класа на Георги Дюлгеров и започва кариерата си като режисьор на писмено кино. Още първите ѝ филми „ Лето господне 1990 “, „ Възможни дистанции “ и „ Разкази за убийства “ (1993) са удостоени с интернационалните награди. Работи и като помощник на Георги Дюлгеров и Рангел Вълчанов, преди да дебютира в игралното кино като режисьор и сценарист на " Писмо до Америка " - първата огромна европейска копродукция, в която България е водеща страна.
През 2003 година Иглика Трифонова режисира в Театър " Сълза и смях " пиесата " Фенове " от Елин Рахнев. Продължава и работата си като кино режисьор с " Разследване ", " Прокурорът, бранителят, бащата и неговият наследник " и " Асансьор за пациенти ".
Иглика Трифонова ще прави оценка кой от 8-те дебютни и втори кино лентата в интернационалния конкурс на СФФ е най-хубав. Сред тях са българските " Януари " на Андрей Паунов и " Смирен " на Светослав Драганов, както и " Мис Осака " от Дания, полският " Соната ", " Липсващият режисьор " от Иран, копродукцията на Унгария и Словакия " Диви корени ", съветският " Бъди до мен " и италианският " Бърлогата ". В журито ще бъде и съветският режисьор отстъпник Олег Сенцов, който персонално ще показа в София своя нов филм " Носорог ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ